ЛАНДШАФТНО – ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК „ГРАДИЩЕ“

Градище е праисторическото светилище, разположено в едноименната местност, край село Долно Дряново, община Гърмен.

То е сред най-древните мегалитни светилища на територията на Югоизточна Европа. Площта на скално-култовия комплекс е 500 декара и се състои предимно от скални масиви. Каменният ансамбъл от антропоморфни и зооморфни мегалитни фигури се намира на 5 km. Светилището заема около 20 декара с високи до 88 m скали. Извършени са множество сондажи като общата проучена площ възлиза на 150 m², като установената дебелина на културните напластявания варира от 0,50 до 1,50 m.

По време на проучването е открита битова керамика работена на грънчарско колело и на ръка, както и фрагменти от покривни керемиди, добре запазени глинени тежести за вертикален тъкачен стан, глинен прешлен за вретено, фрагменти от античен кратер, амфорна тара. Интерес представлява и фрагментирания пиранос, строителна керамика – главно покривни керемиди, както и натрошени и по‐добре запазени животински кости. Всички гореспоменати артефакти са датирани от края на Желязната епоха.

Поради ограничения характер на проучването характерът и функцията на каменните съоръжения не е бил определен със сигурност. Една от възможните интерпретации, основана на формалното сходство, е те да представляват надгробни могили с каменен насип. Трябва да се отбележи, обаче, че за момента няма категорични свидетелства за наличието на гробни съоръжения или следи от извършени погребения в границите на въпросните съоръжения. Не може да бъде изключена възможността каменните струпвания да са имали единствено култово ‐ символичен характер и да са функционирали като своеобразни депозитории за дарове поставяни от поклонниците на свещеното място.

Напластявания от периода на късната халколитна епоха са регистрирани в границите на три от открити естествено оформени скални процепи. Керамиченият комплекс от тази епоха според археолозите е хомогенен в типологическо отношение. Открити са фрагменти от паници, купи, амфоровидни съдове, гърнета, чаши, миниатюрни форми. Специален научен интерес представлява украсата по откритите съдовете, където в декорацията са използвани разнообразни техники – врязана, набодена, отпечатана, рисувана. Предварителните резултати от обработката на керамиката, формалните белези на съдовете и основните характеристики на украсата дават основание комплексът да бъде отнесен към самия финал на късната халколитна епоха – началото на IV хил. пр. Хр. или първата половина на т.нар.

Преходен период от халколит към бронзова епоха.