ЛЯСКОВСКИ ВРЪХ

Не са малко върховете в българските планини, чиито имена са свързани със светии. Лясковският връх в Южен Пирин е единственият, свързан с имената на цели двама, и от незапомнени времена е на особена почит сред местното население.

Той е сравнително нисък -1412 м.,но твърде впечатляващ, тъй като самотно се извисява в тази част на планината.

Древното име на Лясковския връх е Св. Дух,така е отбелязан в някои стари географски карти на Пирин. Преданието гласи, че в далечното минало жителите на старото село Ляски, разположено в източните склонове на върха, са издигали в култ вековните дървета и високата планина. Към тях предците ни се отнасяли с благоговение и неизмерима почит.

От гр. Гоце Делчев до Лясковския връх се идва за около 4 часа и половина,  а от селата Ляски и Мосомище все с изкачване във височина за около 3 часа и половина. Докато пътя от Ляски до върха е само един и е невъзможно да се объркате, то от Мосомище до върха има няколко пътеки – една по Мосомишка река за Судинград и оттам до върха,друга от Мосомище през параклиса на Св.Георгската скала и старото село Ляски към върха, трета през параклиса Св.Троица право нагоре за върха.

Ако сте с високопроходимо превозно средство, тръгнете за върха от с.Ляски, което се намира на 6-7 км. от гр. Гоце Делчев.

Величествена панорама се разкрива от Лясковския  връх. На северозапад приковават вниманието десетките губещи се в облаци алпийски върхове на Пирин.

В северна посока на хоризонта се открояват поредица върхове от високата Рила.На югозапад погледът се задържа на внушителната купеновидна  форма на крайграничната Славянка планина, а на юг в Северна Гърция, се извисява мраморният красавец Боздаг планина, наричана от съседите Фалакро. На изток и североизток като развълнувано море са десетките била,върхове, долини и селища на западнородопския  дял Дъбраш, а по-наблизо се разстила обширното Гоцеделчевско поле,прорязано от водите и върбалаците на река Места и притоците и.

След ритуала и курбана на върха почти всички,тръгвайки си по обратния път, се спускат за десетина минути на една неголяма склонова тераса, наричана Въпата.